Професионалното “прегряване” (или т.нар синдром „Burn out“) често започва с фаза на силен професионален ентусиазъм и претоварване със задачи, които целят да изпълнят нереалистични лични или чужди очаквания. Моментът когато се губи усещането за прекомерно напрежението е труднодоловим. Първоначалната реакция след настъпилия неуспех е повторен опит, но с влагане на повече усилие. Следва чувството на застой когато трудът не е увенчан с успех и желания положителен ефект. След като се осъзнаят опитите за постигане на дадена цел като безрезултатни, се заражда настъпва периодът на фрустрация.
Психосоматичните симптоми, които се появяват са умора, изтощение, раздразнителност, безпокойство, безсъние, болки в гърба и храносмилателни проблеми. Всички те намаляват още повече надеждата, че усилията ще дадат резултат. С чувството за загуба на контрол и усещането за вътрешна празнота настъпва фазата на апатия. Човек се отдръпва все повече и повече от своите дейности, остава без енергия и без желание да постига нови цели, а справянето с ежедневни задачи става неимоверно трудно.
Чувството на безсилие, породено от заобикалящите условия и наличието на тежки психически, физически и емоционални неразположения водят до усещането, че се работи „на автопилот“, с други думи се стига до професионално прегряване – състояние, което се нуждае от намеса.